Постинг
09.06.2009 08:50 -
ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ
ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ... това съм Аз...
Вечно търсеща и нищо не откриваща, загубила себе си в дълбока тъмнина.
Вечно искаща и нищо не получаваща... ТОВА СЪМ АЗ.
Една неспокойна душа, която никога не е доволна от нищо. Която никога, не е съгласна с никого ( а много често и със себе си ). Причините никога не са достатъчно истински и достоверни. Резултатите никога не са достатъчно задоволителни. Пътят никога не е достатъчно труден и тъгата никога не е достатъчно силна. Искам!!! Винаги и на всяка цена. ИСКАМ...
Само ако знаех какво...
Експлозия, ураган, земетресение, вулканичен взрив... разтърсващи природни сили, които ме описват..., но не напълно. Винаги всичко е на- половина, винаги никой не е достатъчно добър за мен, към мен...
Какво ми има? Какво не е наред? Няма как да отговоря (на себе си поне, не мога). Просто съм си такава. Недоволна, гневна, огромна енергия и емоция. Дали, защото от ранно детство всичко съм имала и никога не ми е стигало?! Дали, защото всички са ме обичали и никога не е било истинско
( поне не за мен )?!
Наранявам. Всички, които ме обичат, всеки, който иска да се докосне до мен. Директна и егоистична. Чувствам на моменти, че не съм за този свят... не е достатъчно добър за мен. Нищо и никой не е. Трудно ми е. Не искам всичко това да съм аз. Не е човешко. За никой и към никой. Зла? Не, не съм зла, завистлива също не съм. Пазя своето, майчински и настървено. Защото си е мое. Само мое. Искам, искам, но не ми харесва да давам. Боли. Боли, когато даваш...Отнемат част от мен. Искам се цяла. Завършена. Но не съм. Дали не искам твърде много, твърде настоятелно???
Толкова съм объркана... толкова искам да открия себе си. Но кога? До кога ще се лутам между всяка емоция, между всеки порив?! До кога няма да знам коя съм? Искам ( отново ИСКАМ ) да разбера коя бях и как станах тази, която съм за пред света. Толкова дълго носех маската на недостъпна и егоистична, че забравих коя бях... Коя съм наистина?
Аз съм това, което описах. Всичко, което виждат хората, това съм. Маската е моето Аз и ( чак сега го осъзнавам ) Аз се харесвам. Да! Харесвам всяка емоция, която ме опустошава, харесвам несигурността и гордостта си. Харесвам как наранявам околните ( мен не ме боли ), харесвам своето високомерие. Харесвам себе си! Ако някой не ме харесва, по- зле за него...ако някой не ме разбира, негова грешка, ако някой не ме обича...какво от това. Това съм аз. Тук съм. Жива съм. Винаги ще търся и никога няма да намирам, защото никога няма да разбера какво търся...
.....................................следва продължение......................................................
