Прочетен: 1530 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2009 09:32
Колко време е нужно на един човек да прозре, че Любов- та съществува, но не винаги я откриваме?
Всички се раждаме с ясното съзнание, че един ден просто ще умрем.
По пътя си търсим толкова много неща, че накрая просто забравяме точно от какво сме имали нужда.
Светът е облагодетелстван от материални блага... , но не те са нещата, които ни правят наистина удовлетворени от житейския ни път.
Е да, всеки иска ( а някои и имат ) хубав дом, красив автомобил, стабилна професия.
Някъде сред всички богатства за тялото, някъде сред забързаният ни живот и целеустременост за реализация, там някъде, остана всичко, което захранва емоционалният ни свят. На по- заден план и малко по- встрани от всичко остана онова, бленувано чувство... Любовта.
Но какво е тя? Мит? Приказка? Илюзия?
Възпявана от мнозина, дарени със слово певци и поети, втълпявана ни от родители колко е важно да я има, колко е красиво да я откриеш. Но, за Бога, защо някой ( един единствен само ) не ни каза как да я открием???
Нима Орфей не я е намерил, изживял и загубил, докато я открие отново?
Нима не за нея Шекспир е писал?
Тристан и Изолда не за нея ли са загубили всичко?
Защо я има, а малцина са я откривали? Въпросите ни придобиват колосални размери, а отговорът рядко го намираме ( почти никога ).
Като мислещи същества имаме генетичната заложеност да търсим причината за всичко и следствието от него. А колко рядко сме опитвали да се вгледаме в себе си, да видим колко отговори крие душата ни. Няма логика и доводи ( типични за разума ), но е наситена от богата палитра от чувства. Усещания, с привкус на очарование...Мистерия и страст. Искаме Любов? Ще я получи само този, който разбере нейното значението.
Любовта не е онова възвишено чувство, онова вълшебство. Не е сливане на частите в едно цяло. Не е и трепета, романтичните въжделения. Не е човек... Мога да ви изброя хиляди неща, които Любовта НЕ Е...
Запитвали ли сме се защо не Я откриваме? Обикновено обвиняваме съдбата си, времето, пространството... И винаги я търсим, там където я няма. Любовта е в нас, в нашите души. Тя е порив на сърцето, онова, което ни прави Човеци. Всеки я носи в себе си, а я търси навън? Така ни е по- лесно, защото ако не я открием винаги имаме виновник за това. Отричаме я и безмилостно я желаем. Не вярваме, че съществува и Я издигаме в култ...
От моето послание към вас няма следи от отговор на въпроса „Какво е Любовта? Как да я открием? ”...И сто листа да ви напиша, няма как да ви дам отговора...
Защото онова бленувано чувство е в самите нас. Само силните, надарените с търпение и безумно смелите Я откриват...Сила да издържиш стоически житейските си перипетии, търпение към себе си и околните, смелост да вникнеш в необятните тайни на собствената си душа и да откриеш Любовта. Която, изпълвайки те изцяло, те прави цялостен и завършен, дава устрема да полетим...
17.09.2008г.
